Кои са двете неща, по които преценяваме хората при запознанство
First Class - The Meeting. " And at first meeting loved. ", 1855 ~ Abraham Solomon (1824 ~ 1862)
Ние не сме безпомощни във връзка с първите си усещания. Те могат да изскочат от подсъзнанието ни, от заключената врата в мозъка ни, само че единствено тъй като нещо е отвън съзнанието ни, не значи, че е отвън контрола ни.
На всеки е ясно какъв брой значимо е първото усещане и че то мъчно се трансформира по-късно. Когато срещнем нов човек, съвсем незабавно си сътворяваме чувство по отношение на личността му. Може да имаме право. Може и да бъркаме. Въпреки това, заради човешката ни наклонност да удостоверяваме пристрастията си, лишава доста повече време да променим отношението и възприятията си към някого, в сравнение с да ги затвърдим.
Няма подозрение какъв брой значимо е да извършите позитивно първо усещане. Тази оценка обаче се случва толкоз бързо, че в действителност е доста мъчно да се каже каква тъкмо информация съдържа. Дали облеклата имат значение? Позата? Усмивката? Не е елементарно да се разбере какво тъкмо ни кара да харесваме някой човек незабавно или противоположното – да изпитаме моментална неприязън към различен.
За да извлечем оптималната изгода от първата среща с някого, първо би трябвало да разберем какво тъкмо е това, което хората неумишлено следят при срещата си с нас.
Според психолога от Харвард Ейми Кюди, всичко се свежда единствено до две неща. В новата си книга " Присъствие ", изследва първите усещания посредством следната рамка:
ТОПЛОТА И ДОВЕРИЕ
Когато срещнем някого за първи път, подсъзнателно се питаме: Мога ли да се доверя на този човек. Буди ли почитание?
Тези въпроси са нашият метод да измерим персоналната топлина, която излъчва индивидът насреща.
Това е извънредно значимо от еволюционна позиция, защото хората са обществени същества. Нуждаем се един от различен, с цел да оцелеем. Трябва да знаем дали този нова прочут, може да е някой, който ще стане част от нашата система за поддръжка и взаимопомощ.
Този човек да ми помогне ли е податлив, или да ме нарани? Ще бъде ли съпричастен към моите неволи. Този човек явява ли се опасност за мен по някакъв метод. Ако имам проблем, ще ми помогне ли да го реша? Или ще ме употребява? Мога ли да разгадавам на него? Мога ли да имам вяра на нещата, които ми споделя? Разумно ли ще е да го позволи покрай себе си, да го позволи в живота си?
" Earith Monthly Meeting " by Samuel Lucas (1805 ~ 1870)
КОМПЕТЕНТНОСТ
Вторият въпрос ни оказва помощ да измерим компетентността на новия човек. Вместо да се концентрира върху обществената връзка, този въпрос натъртва на силата и интелигентността. За множеството хора това е по-трудната преценка.
Вместо да преценя дали този човек е подготвен да помогне, този въпрос ни кара да се чудим дали въпросното лице фактически може да го направи. Изглежда ли този човек убеден в себе си? Уверен ли е в качествата си? Знае ли кой е? Харесва ли, почита ли себе си? Изглежда ли по този начин, като че ли управлява живота си; наподобява ли удовлетворен от решенията, които взема? Изглежда ли образован? Силен? Ангажиран? Образован? Добре осведомен?
Усещането за компетентността е по-трудно за планиране, в сравнение с топлотата на индивида насреща. Също по този начин е и по-ценено.
Интересно е обаче, че даже цялата подготвеност на света да се е събрала във вас, в случай че не отговорите позитивно на теста за топлотата и доверието, няма да бъдете оценени добре. За да създадем в действителност положително първо усещане, нужно е да покажем и двете. Няма значение дали се срещаме с родителите на колегата си, дали сме на сантиментална среща или сме на изявление за работа. Критериите остават същите.
Първо, налага се да бъдете приятни хора, на които може да се има доверие. След което би трябвало да изградите възприятието за подготвеност и надеждност, с цел да бъдете някой, който другите могат да обичат и на който могат да се възхищават.
Както самата Кюди изяснява: „ Ако се опитваш да влияеш на някого без да си спечелил доверието му,няма да стигнеш доста далеч; в действителност може даже да предизвикаш съмнение, тъй като това се възприема като предпочитание за операция. Сърдечен, благонадежден човек, който също по този начин е и мощен, провокира удивление. Но едвам откакто сте открили атмосфера на доверие, силата се трансформира в подарък, а не в опасност. “
По материали на iheartintelligence.com
Картини: Samuel Lucas (1805 ~ 1870)
